* В България журналисти се купуват като футболисти

* Искат ежегоден психо тест за пишещите в Румъния

* Берлускони дърпа конците в Италия

* Във Франция управлението запушва устата на критиката

* Слагат свои хора на ключови позиции в Унгария

Ралица ПЕТРОВА

Медийната свобода в много европейски държави е под заплаха, а тя е основна гаранция за демокрацията. В голяма част от страните на Стария континент съществуват проблеми, които пречат на журналистите да изпълняват своите задължения. Засилващите се тенденции на упражняване на политически натиск върху журналистиката, опитите за грубо вмешателство в съдържанието на текстовете, както и налагане на цензура, събра в Брюксел представители на европейски държави.

Конференцията "Медийната свобода под заплаха: национални проблеми и европейски решения" бе организирана от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, като председател на българската делегация бе евродепутатът Илияна Йотова. На конференцията присъстваха 25 български журналисти, сред които и представител на "BG Север".

Участниците в конференцията се обединиха около тезата, че е нужно общоевропейско законодателство, което да гарантира свободата на словото и на медиите в страните от ЕС.

България

"Това са най-тревожните години по отношение свободата на медиите. Винаги е имало политически натиск и опит за политически натиск, но за пръв път това, което виждам в България, а слушам и другите колеги, че се случва в Европа, е изключително тревожно. Никога журналисти не са заставали един срещу друг, както сега. Никога до този момент собственик на медия не си е позволявал да уволни журналист, без да му обяснява защо го прави. А в България Трудовият кодекс не важи само за журналистите. Всеки може да бъде уволнен по всяко едно време без предизвестие", щрихира ситуацията в България Илияна Йотова.

Според Борислав Цеков, директор на Института за модерна политика, в България през последните 18 месеца се наблюдава ерозия на свободата на словото. Това става по няколко линии, но първата е насаждане на страх от специалните служби. "Управляващото мнозинство неколкократно подема инициативи, ограничаващи свободата на медиите. Заговори се за Закон за клеветата. Бойко Борисов се обяви "за" СРС-та, службите насаждат страх и безпокойство", подчерта Цеков. Пред участниците в международната конференция той обособи три проблема в дейността на МВР: злоупотреба със СРС-та, масово подслушване и на журналисти; рязък връх на полицейско насилие и тревожни прецеденти на използване на МВР срещу граждански инициативи. Тази атмосфера и ограничаването на свободата на изразяване се отразява и на медиите, заяви Цеков.

По думите на журналистката от вестник "Труд" Валерия Велева никога медийната власт не е била толкова несигурна. Тя изтъкна, че за пръв път в България една опозиционна медия е принизена с организираната престъпност. "В страната ни журналистите се продават като футболисти, те са уволнявани без предупреждение. Ние сме разединени заради собствениците, които са над нас. Финансовата свобода на българските медии не е гарантирана. В България в момента се говори за корпоративна журналистика, което е недопустимо", подчерта тя.

Забелязват се два основни модела за подобряване на ситуацията, бе подчертано от българската делегация на конференцията. Първо - интервенция от страна на ЕС, налагане на европейски норми, на някакви минимални медийни стандарти. От друга страна обаче е важна ролята на гражданското общество. Защото в страни като Италия гражданите са активни, излизат на улицата и искат сметка за политиката на Берлускони, включително и ограничаване свободата на медиите. Но в страни като Унгария, Румъния и България такова нещо не се случва.

Според Антон Кутев, член на медийната комисия в НС, това, което ние сме длъжни като общество да гарантираме, е поне един свободен канал за информация, който да бъде достатъчно публично полезен. "А този канал може да се осъществи именно при гарантиране на обществената функция на медиите. Което ще рече първо, че ние в момента имаме регламентация на функционирането на обществените медии само на национално равнище, нямаме общоевропейска регламентация, а от това, което аз виждам в Източноевропейските държави е, че ние имаме нужда от по-добра регламентация. Защото често пъти нашите публични медии - в България те са две - националното радио и националната телевизия, попадат под пряка зависимост от властта и от правителството, което в момента управлява. Според мен са необходими фондове, които да гарантират не само дейността на тези една, две или три във всяка държава публични медии, а фондове, които да гарантират, че частните медии ще имат подходяща публична функция", подчерта Кутев. По думите му това е нещото, което би могло да се развива на две нива: да се въведат регламенти на европейско ниво, на основата на които националните правителства да ги спазват, и да осигуряват подходящо финансиране за частните медии, но за публични проекти - поддръжка на институционалността на държавата, културни програми и т. н. "Това обаче трябва да се качи на над национално ниво, защото ние имаме проблем - дори европейските средства, които се изразходват в България за публични цели, за поддръжка на европейски инициативи, преминавайки през структурата на националното ни разпределение, се използват дефектно и не дават публичния резултат, от който ние имаме нужда", зави Антон Кутев.

Румъния

Проблемите за свободата на словото в северната ни съседка също се оказват големи. За тях говори Йоана Авадани, директор на Центъра за независима журналистика в Румъния. "Има намеса в съдържанието на написаното. Нямаме реформа в законодателството за публичните радиопредавания. Срещаме проблем с държавното разпределение на времето за реклама, което благоприятства приятелските медии. Има случаи, когато от журналистите и редакторите се изисква материалите да бъдат четени преди тяхното публикуване", очерта действителността Авадани. Още повече в парламента на дневен ред е дебат дали да бъдат въведени ежегодни психиатрични прегледи за журналистите.

Тя заяви твърдата позиция на неправителствената организация, която оглавява, против Стратегията за национална отбрана на Румъния, тъй като в този документ медиите са отбелязани като уязвима точка за сигурността на страната.

Италия

На Ботуша пък се наблюдава огромна концентрация на властта върху медиите от един човек. "Много са случаите на конфликт на интереси. Берлускони определя правилата за рекламиране в медиите. Той обаче не е единствената заплаха. В Италия няма много независими собственици, журналисти от печатните издания", заяви Роберто Натале, председател на Националната федерация на италианската преса. Според него тази система трябва да се реформира, тъй като на този етап съществуват правила, които налагат цензура.

Франция

Медийната система във Франция трябва да се реформира изцяло, най-вече по отношение на ежедневниците, тъй като една трета от французите всеки ден четат вестник, смята социологът Жан-Мари Шарон от Националния център за научни изследвания. По думите му реформата се налага, защото капиталът е несигурен. "Фигаро", "Льо монд" смениха собствениците си, сега "Ла трибун" търси нов собственик... Предвижда се нов закон, от който не може да се очаква нищо, защото финансовата зависимост е голяма - управлението се опитва да запуши устата на критичните журналисти", обясни Шарон.

Унгария

"Има нарушаване на свободите, намеса в законодателството. На ключови позиции се поставят лица, които са удобни за правителството. Свободата на печата не се счита за важна от обществото заради кризата. Намесата на Европейския съюз е добре дошла", коментира ситуацията в страната си Габор Хорват от Кралския университет Сигисмунд в Унгария, специализиран в политически науки.

Частен случай