На 14 март 2012г. на място загинаха 22 белгийски деца и 6 възрастни в автобусна катастрофа на входа на алпийски тунел в Швейцария. Още няколко деца са в тежко състояние и се борят за живота си. Дузина линейки, хеликоптери, пожарникарски коли … общо 200 души обслужваха цяла нощ мястото на злополуката. Извънредни самолети летяха между Швейцария и Белгия, за да пренесат тленните останки на жертвите.

 Група деца на възраст 10-12 години, загинали на връщане от ваканция в Алпите… Нещастният случай получи огромно медийно внимание. Сякаш целият сват оплака жертвите и плака заедно с родителите, приятелите и близките им. Разследващите органи продължават да търсят причините за трагедията. Обяснението засега е, че злото просто се случва.

 За да е справедлив пред себе си, светът трябва да се раздере от мъка и да не сваля своя траур нито един ден в годината, ако вложи толкова състрадателни емоции в нещастието на милиони деца, засегнати физически или психически:

- от военни конфликти: останали без родители, осакатени от избухнали мини, отвлечени, накарани да проституират, станали свидетели на бруталното изнасилване и убийство на собствените си родители, накарани да бъдат войници и да убиват на свой ред родители на други деца

 - от търговията на човешка плът: купени или отвлечени, за да бъдат използвани органите им или за да бъдат използвани в секс-индустрията

 - от мизерията и болестите в родните им страни и места: страдащи и умиращи от заразни болести поради липса на чиста питейна вода или на отходни места встрани от самите водоизточници; страдащи и умиращи от болести, чиито лечение струва месечните разходи за кафе и цигари на друго място на Земята; гаснещи в ръцете на майките си от недохранване; осиротели поради ранната смърт на отнесени от СПИН родители и самите те носители на вируса; родени, хранили се, спали, умрели и погребани на бунищата на големите мегаполиси.

 За тяхната нещастна съдба не са отговорни неизчислимо малки рискове в една от най-сигурните страни на света. Нито непредвидими природни катаклизми като земетресения, цунами, наводнения, пожари, свлачища или лавини. А неща като политическите системи, икономическите войни, религиозните различия. За които са отговорни човешката алчност, страст и безразличие. За които, в крайна сметка, сме отговорни и аз, и ти.

 Нека плачем и се молим за безименните. Нека състрадаваме на тези, които приживе получават най-лошото от света, а след като умрат - ледено мълчание. За децата, родени в мрак, живеещи в мрак и потъващи в мрак. Нека правим нещо за тях. Докато са живи. Докато сме живи.