Бившият национален омбудсман Гиньо Ганев разговаря с един от тримата автори на книгата “Истината за царските имоти в България” Димитър Гочев (в средата). Преподавателят от СУ Ивайло Шалафов (вляво) е автор също. СНИМКА: ИВАЙЛО ДОНЧЕВ

Три от дворците - “Врана”, “Баня” и “Чамкория”, интендантството на двореца, парцел от 12 дка в Созопол и остров Св. Тома при р. Ропотамо са лични имоти на царя.

Негова собственост са и дворците “Кричим”, “Ситняково” и “Сарагьол”, а земята под тях е държавна или общинска. Дворците в София и Евксиновград са на държавата.

Това пише в списъка на имотите, управлявани от интендантството, изготвен от правителството на Кимон Георгиев. Документът се пази в държавния архив и е публикуван в представената вчера книга “Истината за царските имоти в България”.

С факти и документи авторите й доказват, че българската династия владетели е имала свои собствени лични имоти и понеже те не са били държавни, е бил приет специален закон за национализацията им, каза бившият омбудсман Гиньо Ганев.

Той е в инициативния комитет за издаване на книгата. В него са още тримата автори - първият ни съдия в Страсбург и бивш конституционен магистрат Димитър Гочев, преподавателите в СУ Емил Георгиев и Ивайло Шалафов, историкът Георги Марков, ексдепутатите Минчо Спасов и Борислав Цеков.

“Цивилната листа е заплатата на монарха. Парите и имотите му са били управлявани от интендант, който никога не е бил държавен служител. Затова Сметната палата никога не се е занимавала с него”, обясни Гиньо Ганев.

Единият от авторите - Емил Георгиев, подчерта, че дори през 1947 г. при гласуването на закона за конфискация на царските имоти, никой не е споменал, че така държавата си връща собствеността.

“Не сме адвокати на царя, нито пък привърженици на някоя политическа партия. Просто търсим истината”, каза още Георгиев.

Също вчера бе представена и книга, която застъпва точно обратната позиция. Автор на “Българските “царски имоти” е проф. Ангел Димов.